Есенна екскурзия с децата от ДДЛРГ с. Доганово, обл. София

12.11.2014

Хисаря – един малък рай

 

Екскурзията ни започна по план. Автобусът дойде на време за да качи всички нетърпеливи малчугани и малките им ранички. Всички разпитваха къде ще ходим, какво ще правим, кога ще пристигнем...? Не след дълго нетърпението беше изместено от подадения тон за песен и всички запяха задружно. Най-хубавото беше, че песните бяха от българския фолклор и децата бяха много радостни да ги изпълняват. След народните песни микрофонът бе взет от децата изпълняващи бийтбокс. Смея да кажа, че децата са много добри в това сложно изкуство, съчетаващо всичките тези звуци. Неусетно бяхме стигнали в Сопот и децата бяха със смесени чувства на радост, че сте слизат най-накрая, и малко тъга, че забавата в автобуса бе прекъсната. Първо разгледахме къщата – музей на Иван Вазов, построена от дядо му. Децата бяха въодушевени от почти автентична възстановка на дома. Има няколко стаи, които приютяват различни експозиции. Тук може да се види дори ръчният стан, на който Вазовата майка се е трудила. Хлапетата никога не бяха виждали такива мебели. Обяснихме какво е хурка, миндер, газова лампа, нощви и защо столчетата на които са седели са толкова мънички или как са изработени чергите, и губерите. В една от стаите е организирана експозиция на бръснарницата на Хаджи Ахил от едноименния Вазов разказ. Манекените в нея са направени по персонажи от произведенията на писателя и за децата те си бяха като живи. Малка порта води до съседен двор, където се намира музеят и експозиционната зала. За по-големите, които бяха изучавали „Под Игото” беше много интересно да видят колко много различни печата е имала книгата през годините. Не ни се тръгваше от калдаръмения двор, украсен с чемшири и цветя, през който минава и вада с вода, което е много характерно за сопотските улици и дворове. Събрахме се да хапнем по един сандвич на площада в подножието на паметникът на Вазов. Всички доста огладнели бързо приключиха с обеда и се насочиха към следващата дестинация - Девическият манастир, училището и църквата. Манастирът е описан от Иван Вазов в почти всички негови по-големи и известни произведения. За пръв път всички ние видяхме полу-подземна (вкопана наполовина в земята) църква. Само още една подобна църква е известна в пределите на България - тази в село Добърско (Разложко). Разгледахме със страхотен интерес и запазените килии на „Радиното” училище и скривалището под килията на игуменката Христина, в което се е укривал Васил Левски. Поседяхме на някогашните чинове, и видяхме мастилниците и перата с които са писали на времето. Тук също е запазена и най-старата лоза в цяла Югоизточна Европа (а може би и в цяла Европа), която е на 350 години и продължава все още да ражда. След укритието на Левски беше ред на къщата му музей в Карлово. Стигнахме много бързо и дори нямаше време за една песничка. Националният музей „Васил Левски” се намира в централната част на града. Музейният комплекс включва родната му къща, мемориaлния параклис „Всях светих болгарских”, Чардаклиевата къща, музейна експозиция и паметник на Гина Кунчева – майката на Левски. Къщата е малка едноетажна сграда със зимник, килер и скривалище в приземието, и две стаи на етажа – една за нощуване и една гостна. До къщата е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая с навес. Всички надникнахме в скривалището му, и си представяхме как е било тогава, когато са го търсили, и как се е събирал на толкова тясно местенце. Децата не можеха да повярват, че това наистина са част от истинските вещи на Апостола, запазени и до днес. Радваха се на тефтерчето му за което бяха учили в училище и се надпреварваха да разказват който знае повече. Бяха учудени как и до ден днешен са запазили косите му в параклиса, а пък в китната градина най-интересното беше цветето „кученце” ( Антиринум ).  Такава игра падна, и такова лаене… Ха ха

Следобед пристигнахме в хотела в Хисаря изпълнени с толкова емоции от деня. На никой не му се почиваше и всички искаха да излязат да разгледат града и околностите на кварталчето. Точно отсреща беше новият ни приятел – едно страхотно куче хъски, което толкова много ни се радваше. Хисаря има богата хилядолетна история и ние веднага отидохме до античния град, и останките от римско време. Разучихме къде е античния театър, където вечерта имаше концерт на ансамбъл „Тракия” по повод празника на града. Той завърши със страхотна заря,  даже по-хубава от новогодишната. Децата гледаха като изумени, а денят завърши страхотно. На другия ден още с изгрева закусили обилно, всички се втурнаха на двора да играят разни като волейбол, мач, народна топка и т.н. Измежду дърветата около хотела имахме страхотна среща с катеричка рунтавелка. Всички толкова много и се радваха. Денят бе изпълнен с игри и разходки из руините на античния град. Возихме се на влакче. Снимахме се на останалите от римско време стени. Бяхме на лунапарк. Вечерта по повод деня на детето си направихме истинска дискотека с ди джей, тарамбуки, бийтбокс, хип хоп, много хора и много балони. На следващата сутрин на никой не му се ставаше, камо ли да си тръгваме. Всички искаха да останат ощееее, нищо че тепърва щяхме да ходим до Старосел. Там посетихме останките от тракийското селище и могилата, и похапнахме сред страхотната природа, любувайки се на гледката на селцето под нас. А после не ни се прибираше…

Разказ на доброволка от ДБМ - София, придружила децата на екскурзията