Историята на едно порастнало дете....или 7 години от както ни има!

01.02.2012

 

Това е, каквото било - било!

Днес ставаме на 7 години! ОФИЦИАЛНО!

Нали казват, че едно дете се възпитава през първите 7 години, та днес се замислих, че нашето дете - Фондация "Движение на българските майки" трябва вече да има прилично възпитание. Все пак, толкова много майки ни възпитаваха и възпитават вече 7 години, че би трябвало да сме най - възпитаното дете в България. 

А дали сме такова, да видим....

За 7 години нито веднъж не сме правили пакости, ако не се броят нервите, които създадохме, създаваме и ще продължим да създаваме на хората, отговорни децата в България да се гледат добре.

За пакост може да се сметне и хилядите писма, които написахме, против начина на отглеждане на деца в България, особенно на онези, които "не са желани".

За пакост може да се сметне и всеки път, когато нахлувахме в дом, виждахме неправдата там, виждахме как бият деца, как връзват деца, как малтретират деца, как крадат от деца - И НЕ СИ ЗАМЪЛЧАХМЕ. Е, често пъти това водеше до залостени за нас врати и места, където не бяхме добре дошли.

Много пакости правихме и ще правим с децата. ОООО, с тях пакостите са най - страхотни. Ще продължим да играем на чудни игри, ще продължим да не спазваме режима - хранене, спане, хранене и крясъци. Ще правим пакости като се учим да се храним с лъжичка, да хапваме лакомства, да излизаме навън, да ходим на разходки и да закъсняваме за обяда. А понякога и ще разваляме обяда я с баничка, я със сладолед, но пак ще ни е много весело, нищо, че и това е пакост.

И други пакости сме правили и ще продължим да правим и те ще бъдат все в този дух.

Но иначе слушахме, слушахме и то много. Слушахме, обаче, децата и ще продължим да ги слушаме, ще продължим да ги чуваме, ще продължим да ги забелязваме и ще продължим да се водим от тяхното право да бъдат обичани, да получават любов, да получават целувки, прегръдки, мили думи и много много ласки. А пък ще продължим и да взимаме - от тях същото, защото те винаги са готови да ни дадат от него по МНОГО  .

И ще имаме спомени, за отминалите дни и години, когато бяхме много, когато и нямаше никой зад нас. Когато си скубехме косите от безпомощност, но и когато побеждавахме системата и успявахме да я променяме. Ще си спомняме и за всички онези, които днес не са с нас, но ни научиха на много, показаха ни как се обичат деца, как се полагат грижи за тях и какво значи да бъдеш всеотдаен.

И ще сме благодарни....на ВСИЧКИ, дори и на онези, които не ни харесват, но надяваме се да ни разбират. И ще продължим да ни има, докато не станем "Движение на българските баби" ( на път сме, де:) ) и всеки ден ще се събуждаме с ясното съзнание, че ние хората сме добри и обичащи същества и не бива да допускаме децата ни да растат нещастни и неспособни да обичат, неполучили своето право на обич, семейство, ласка.

И няма да забравим нито един наш приятел, бил до нас толкова много години, нито майките, които 7 години ни подкрепят, но и учат, на които винаги и за всяка нужда, на всяко дете, можем да разчитаме, нито на добровлците си - знайни, но и понякога незнайни за това, че винаги са насреща, винаги доброволно, винаги с желание и винаги с много обич към децата, на колегите си, че се вслушват в нас и ние в тях и най - вече на децата, че издържат стоически на всичко, което са принудени да преживеят и все пак намират в себе си силата, когато ни видят да са щастливи, усмихнати и много много палави.

И всеки един миг, всяко едно нещо, което сме направили, всяко едно дете, всяка една борба за тези 7 години си е струвала.

Честит рожден ден "Движение на българските майки" !