„3 март с приятели” – драскописаници и впечатления от изкарването на празника с нашите младежи от „САМ”.

03.03.2012

 

Този път ще започна с малко предисловие. Преди почти година и малко отгоре даже, една важна за мене личност - Ели, която е библиотекар и работи в читалище, ми каза че иска да прави нещо за ДБМ, с нас и за децата. Поради липса на идея, време или добра организация нито измислих нещо подходящо, нито си размърдах мозъка, НО явно е трябвало нещата да отлежат и идеите започнаха да валят.

Читалище е „П.К.Яворов” се намира в квартал Гео Милев в София и може би, там е истинския дух на читалището –  огромно помещение, в което има етажерки с много книги, книги има даже и по земята, сцена в единия край и една мъничка стая за персонала, уроците по китара и пиано. В читалището има различни занимания – народни танци, английски език, йога, уроци по пиано, китара – и за всяко занимание то се преобразява наново - местят се маси, вади се уредба за музика, секретарката стои кротко навън когато се използва работната ѝ стая за уроците. Ако това свято място не беше почти в центъра на София и нямаше няколкото компютъра със сигурност атмосферата щеше да ни пренесе преди поне век-два назад във времето.

Чакайки ме да се организирам, Ели предложи да продават в читалището коледните картички на ДБМ, да представим фондацията на коледното им тържество пред деца и родители и така се започна. Инициативата беше хубава, още хора научиха за нас, а и се събраха парички за нашия проект в бебешкия дом.

Изведнъж започна да ни харесва :)  и през февруари организирахме поредната среща по проекта ни финансиран от ОАК за доброволците в читалището. Организацията отново беше на ниво, защото на спокойствие в това голямо помещение, можахме да се видим с по-стари и нови познати и съмишленици, да научим нещо ново, да направим планове за организацията през тази година и да разпределим множащите се задачи.

Нямахме намерение скоро отново да се върнем там, въпреки че ни се предоставя безвъзмездно и по всяко време когато пожелаем, но съдбата ни изненада.

Отдавна искахме да съберем младежи, с които работим отдавна, познаваме и сме приятели с тях на една обща весела среща, да се видим и побъбрим. Нищо повече, нищо по-грандиозно, просто среща с приятели.

Преди около две седмици, решихме че момента е назрял, много ни е домъчняло и е време. Докато въртяхме телефони да разберем кога, какво, защо изведнъж се оказа, че датата е 3 март, а мястото е читалището. И тук не заподозряхме, какво ни готви случайността или съдбата  :) . Символиката беше добра, хареса ни, замислихме се че на 3 март се празнува и решихме от скромна и невинна среща с приятели за изпразнуваме „3ти Март с приятели”, да го направим както се прави. От дума на дума и от телефон на телефон, измислихме как да изкараме днешния прекрасен ден.

За тези, които не са се ориентирали още ще добавя, че в близост до читалището, намиращо се на ул.Гео Милев се намира Военноисторическия музей и нямаше по-логично нещо от това да го посетим, точно днес, което и направихме с огромно удоволствие. За радост имахме и прекрасен „частен” екскурзовод, който в препълнения музей доста умело ни заведе и разказа за най-важните неща както за празника, така и за цялата ни военна история. Радостта ни е още по-голяма защото се оказа, че на всички им харесва случващото се – срещата, музея, празника.

Усещането във въздуха беше за празник, а какво е празник без почерпка. В читалището вече ни чакаше подредената от домакините маса и въпреки, че искахме да чуем още история, първо се заредихме с енергия и набързо изядохме вкусно ухаещите пици. Отново поговорихме за празника, защо празнуваме, кого почитаме и защо се гордеем. Едно можем да кажем, гордеем се с нашите младежи, защото до един като малки деца слушаха разказвача, питаха и спореха за историята. Знаем, че те са нашето бъдеще и ще продължим да бъдем до тях и в празник, и в делник.

Както на всеки празник, след официалната част, похапването и споровете, се групирахме по няколко човека и започнахме тихичко да си споделяме, защото наистина не се бяхме виждали отдавна с Вики, Светльо, Люси, Иван Диммитров, Иван Килимперов, Янко и Краси. Мили дечица, защото за нас винаги ще сте такива, надяваме се че днес ще е първата от много срещи през тази година, защото отдавна не се бяхме смели толкова много, отдавна не ни е било толкова семейно, на такива срещи.

Тук идва момента, като строги родители и леко нацупени приятели да кажем, на тези които не успяха да дойдат, че ги чакаме задължително следващия път.

Хиляди благодарности на домакините ни от читалище „П.К.Яворов” – Кина, Ели и Стилян    (личния ни екскурзовод) за възможността която ни дадохте, компанията, подаръците (книги за младежите) и гостоприемството! БЛАГОДАРИМ!

Младежите получиха подаръци и от ФРГИ  – MP3 – ки, защото все пак колкото и да ни се иска, понякога времето да спре, да извадим от раницата Уокмена и да се изфукаме J,  нещата се променят и „малко” по-новите технологии са на мода J

Почерпката е благодарение на посетителите на Фотосинтезис Арт център, които на Благотворителната коледна изложба там, бяха пускали парички в една голяма кутия.