Екскурзия в 'КУстендил' :)

10.05.2012

Иска ми се тези 3 дена да бяха поне 30, а и не само на мен - на всяко едно дете, а дори и на преподавателите. Към 10.30ч. на 30 април ни взеха с директорката Оля от Горнобански път и за нас пътешествието също започна. Всички деца бяха с прически и почти всички вече "бяха минавали" по този път, "когато били ходили на Бургас". Хе хе, те си знаят как на практика е станало това. Пътуването беше приятно за всички, но децата нямаха търпение да пристигнем. През 5 мин. някой питаше "Колко още има?". Тинейджърите се забавляваха с интернета, който предлагаше  хубавият ни автобус.

Малко пообъркахме шофьора с нашите напътствия, из кръговите кръстовища на града, но накрая пристигнахме благополучно в гр.Кюстендил. В комплекс "Лима" отдавна ни чакаха и обяда беше готов, а всички вече бяха страшно гладни. След най-вкусния боб който сме яли, а в него имаше и наденичка, и беконче, пък и гъбки, и кисели краставички, страхотният управител г-н Пешев, ни заведе на разходка из местността Ючбунар за да видим вековните, гигантски секвои. Децата никога не бяха виждали толкова големи дървета, а гората беше толкова различна - нямаше едно храстче, а дърветата бяха над 30м. високи. Оградихме огромните дънери на дърветата хванати за ръце както в "балонът се надува", след което повечето малчугани искаха да се снимат на огромните стволове. Разбира се, направихме много страхотни снимки в горичката, около дърветата, по поляните на път за там, но от тях вече няма спомен, тъй като същата вечер едно от момиченцата искайки да изтрие една снимка успя да изтрие всичките близо 600 снимки от деня + около 2000 старички. След това любезният ни домакин, ни заведе в парк "Хисарлък" - красив парк, с древна крепост и с развлечения за децата - къщичката на баба Яга, влакчета, люлки, въжета за ходене между и по дърветата. Щеше да е страхотно ако имаше по някоя снимка за показване, но какво да се прави. След като си поиграха, разбира се недостатъчно за тях, децата се качиха в автобуса и се върнахме в комплекса. Там също имаше много хубав детски кът и за да ни докажат, че не са се наиграли се втурнаха отново по катерушките и люлките. Настаниха се набързо, набързо и след възторжените възгласи "Йеее, имаме вана в банята!", или "Пък ние си имаме тераса" бързо, бързо се върнаха обратно на хубавата полянка и пързалки.

И двете вечери, разбира се, имаше дискотека, в която се включиха дори готвачите, сервитьорът и управителят на хотела. Децата се забавляваха страшно много, както и всички големи покрай тях. На втората вечер направихме вечер на талантите, с жури и 5 кръга. Първият кръг беше танцуване на модерни диско танци, следващият на блус, като децата, които участваха си избираха партньори от публиката. Включиха се доста от преподавателките, дори директорката и разбира се батко Иво – най - готиния сервитьор за децата. Следващият кръг разбира се беше „кючеци” – ох, на къде без тях..... Четвъртият кръг беше всяко едно дете да изпълни каквото иска с микрофон – песен, стихче и т.н. Имаше много умели изпълнения на „пит бокс” и нещо което наистина накара всички ни да се разплачем и настръхнем - Мария и Атанаска изпълниха, по тяхно желание, Българският химн с жестомимичен превод. Те двечките са с увереден слух и докато Мария пееше и заедно с Наска показваше с ръчички, и жестове думичките, цялата публика се изправи на крака и разбира се запя. Това усещане едва ли мога да опиша с думи.......... Дано поне успея да предам картината. Последният, пети кръг, беше с въпроси към децата. На въпрос – „Какво те накара да участваш в състезанието?”  едно от децата искренно отговори – „ГоспоИцата”. Спомена се за корумпирано жури, за подкупена директорка и други смехорийки. Беше страхотно, много забавление за всички, а децата получиха награди от собственичката и останалия персонал на комплекса. Победител, макар не според всички, беше Галин – той беше събрал най много точки по време на кръговете. Разбира се, след страхотният ден и дискотека никой не искаше да си ляга, нито пък имаше уморени, но за това имаше толкова щаслтиви личица......... Тук е момента да благодаря на целия екип на комплекса за хубавите мигове и на шофьора Дамян, който се превърна в нашия DJ.

Вторият ден от природата се върнахме в града, за да си припомним нашата история и минало. Научихме много за Кюстендил, разгледахме историческите и архитектурните му забележителности. Благодарение на страхотната „кака Мира”  обагатихме нашите знания и посетихме Археологическата експозиция в Историческият музей.Някои от децата бяха запленени най-много от залата „Нумизматика” с римските монети, а други от оръдия на труда, оръжия, керамични съдове, накити и други предмети. Съвсем наблизо децата се порадваха на изложба от ракети, правени от тяхни връстници и това най-много ги впечетли. Имаше дори изстрелвани ракети. 

След това кака Мира, ни разходи из църквата „ Свети Георги”. Посетихме разбира се и музейната сграда в двора на църквата. След църквата посетихме Римски терми с минерална вода, в съседство с джамията „Ахмед бей" .Посетихме и къщата - музей на Димитър Пешев, където децата получиха първия си печат в кижките „100 туристически обекта в България”.

След обиколката със страхотната кака Мирослава, на която сега е ред да благодарим от все сърце, всички отидоха да похапнат сладолед или да си купят нещо за спомен. Когато се върнахме в хотела ни чакаше страхотна изненада от нашите мили домакини. Първо всяко едно от децата имаше възможността да се качи и повози с най-готиния сервитьор батко Иво на АТВ, което за децата беше неуписуем "кеф". А след това беше още по - забавната част – в басейна.

Не случайно на третият ден на никого не му се тръгваше от толкова уютния комплекс "Лима". Толкова топло бяхме посрещнати и обгрижени, че това не може да се изкаже с думи. Сълзите в децата и в домакините бяха доста изразителни. Направихме си обща снимка за спомен, сбогувахме се, като си обещахме пак да се върнем.

Следваше посещението в зоологическата градина, но сякаш всички искаха да се върне първият ден от нашето приключение и на никого не му се лудуваше вече. Героите бяха и леко уморени. Отбихме се да видим животинките, но всичко вече беше доста притихнало.

Отправихме се към нашата последна спирка, преди да тръгнем по обратния път към дома – Земенския манастир.  Обядвахме под дебелите сенки на дърветата из двора, след което макар, че не ни се тръгваше  се отправихме към Доганово. 

Огромни благодарности на всички, които взеха участие по един или друг начин всичко това да може да се случи и всички ние да изживеем наистина една страхотна екскурзия. 

Ваня Топалска - доброволец, представител на фондацията, придружила ги на екскурзията.

 

ДБМ изказва оргомните си благодарности на:

ДАРИТЕЛИТЕ - Българско студентско сдружение "Бай Ганьо" - Германия и техния непрофесионалет театрален състав , и София фрий тур.  

На фирма "Транс 5", която вече трета поредна година ни обслужва с точност и професионализъм. 

На целия прекрасен екип на комплекс "Лима", гр.Кюстендил, който е направил нашите деца безкрайно щастливи и ги е накарал да се чустват обичани. 

На "кака" Мирослава Таскова  - от Регионален исторически музей в гр.Кюстендил, която доброволно след като се обърнахме към нея за информация и съдействие, разбирайки че нашите деца ще бъдат в града предложи да бъде техен гид.  

На Ваня Топалска за отделеното време и споделените емоции.